Фиеста Травел ЕООД
София, Бул. България 111 1000

за информация и резервации

+359 2 9359999

service@fiestatravel.bg

Франция

“ Лоара е най-дългата река във Франция – простира се на повече от 1000 километра. Една трета от тях заема живописната долина на Лоара, която е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. И заради красотата на природата и богатството на културно-историческите паметници е наричана „Градината на Франция”. Без съмнение многобройните замъци от различни епохи, разположени по протежението на реката, най-много привличат интереса на туристите. А за Париж какво да кажем – всяко пътуване до френската столица си е тръпка, като среща с любима жена.

  • Ден 1: Замъкът “Шенонсо” и "Шамбор"

Среща на летище София, терминал 2 пред машината за опаковане на багаж. Представете се на водача на групата, който ще Ви раздаде принтираните бордни карти и програмата за пътуването Ви. След опаковането на багажа, моля насочете се към гише на България Еър обозначено drop-off, за да предадете багажа, който ще чекирате /не повече от 1 куфар - 23 килограма/. Всеки пътник има право на 8 килограма ръчен багаж. След регистрация на багажа, моля да се отправите към паспортен контрол и изхода за извеждане към самолета. На летище Шарл де Гол се каца на терминал 2D. След получаване на багажа ще бъдете посрещнати от Вашия личен екскурзовод. Потегляне към град Тур. Към 12:30 спирка за бърз обяд. След обяд посещение на замъците “Шенонсо” и "Шамбор".
Настаняване в хотела около 18:30/19:30. 20:00ч. Вечеря в ресторанта на хотела. Le Restaurant La Touraine Нощувка в град Тур- Hôtel Oceania **** L'Univers Tours. Ще бъдете настанени в най-добрия ресторант в Тур, намиращ се в центъра на града. Хотелът разполага с бар, ресторант, вътрешен басейн, хамам и джакузи, както и с безплатен интернет.
Замъкът “Шенонсо” е един от шедьоврите на френския Ренесанс и именно поради тази причина е едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени, ако сте се насочили да разглеждате замъци по долината на река Лоара. Замъкът е построен на река Шер, приток на Лоара, в близост до малкото френско селце Шенонсо. Строежът на замъка е поверен на архитект Филибер Делорм, като се предполага, че изграждането на замъка е осъществено през 11-ти век след Христа. Информация за точната година на изграждане на този шедъовър липсва, но в исторически документи от 11-ти век за първи път се споменава за замъка и затова се предполага, че именно в този период той е бил построен. При посещението си в замъка в никакъв случай няма да се ограничите до разглеждане на самата постройка. Наистина, той е красиво разположен в самата река, но не по-малко красиви са неговите градини. Отделно от това трябва да се отбележи, че вътре в замъка има произведения на изкуството на Рубенс, Ван Лу и други известни художници. Замъкът “Шенонсо” има доста богата и динамична история. Първоначалният му вид се запазва до началото на 15-ти век, когато е изцяло унищожен в резултат на пожар. Пожарът не е случаен, а умишлен. В последствие замъкът бива възстановен, но в началото на 16-ти век фамилията Марк, чиято собственост е замъкът, го продава на френския крал Шарл VIII. Последният от своя страна имал собствени планове за постройка на това място и именно поради тази причина изцяло го унищожава и след това на негово място построява нов. Историята на замъка “Шенонсо” е пряко свързана с живота на няколко жени, поради което много често е наричан „Женският замък“. Първата жена, чиито живот е пряко свързан с Шенонсо, е Катрин Бриконет. Тя играе важна роля в изграждането на замъка в сегашния му вид. Втората жена била Диан дьо Поатие- любовница на френския крал Хенри II. Той дарил това имение на Диан дьо Поатие, която на практика управлява еднолично замъка до смъртта на френския крал. Счита се, че една значителна част от градините на замъка са дело именно на тази жена. След смъртта на Хенри II, неговата законна съпруга Катерина Медичи прогонва Диан дьо Поатие от замъка и го запазва за себе си. Тя също допринася за развитието на замъка, като нейно дело са построяването на галерия над реката, както и добавянето на нови градини. Възходящото развитие и разрастване на замъка продължава до началото на 18-ти век, когато през 1720 г. е закупен от херцога на Бърбон. Последният започва тотална разпродажба на цялото имущество в замъка, което води и до западането на Шенонсо. Голяма част от статуите и картините, които са се намирали в Шенонсо, днес могат да бъдат видени в двореца Версай в Париж. Херцогът на Бърбон продава самия замък на Клод Дюпон, който пък от своя страна го подарява на жена си. Именно тя, Луиз Дюпон, възстановила предишния му блясък. През следващите години замъкът сменил още няколко пъти своя собственик, като претърпял и няколко наложителни възстановявания, защото на няколко пъти пострадал тежко в резултат на природни бедствия. Днес замъкът “Шенонсо” е един от най-красивите примери на ренесансовото и готическото изкуство във Франция. При посещението на замъка може да влезете вътре и да видите отблизо запазени старинни мебели, камини, картини и дървени резбовани тавани. Красивите градини на замъка също са отворени за посещение, като предлагат възможност да се разходите сред добре поддържаните цветни насаждения на фон на разположения в реката величествен замък.
Замъкът "Шамбор" е една от най-красивите ренесансови сгради по долината на река Лоара. Дворецът е бил убежище на френските крале в продължение на много векове, а днес е исторически паметник. Старинната сграда е посещавана от около 700 хил. туристи всяка година. Невероятната обстановка в замъка "Шамбор" вдъхновила известния френски писател Молиер за написването на някои от най-големите му творби. Строежът на старинния замък започва по времето на крал Франсоа I през 1519 г. и е окончателно завършен през 1547 г. Леонардо да Винчи за кратко посетил сградата по време на изграждането й и изрисувал някои от елементите вътре. Твърди се, че великият италианец направил проекта за изграждането на "Шамбор". Тази теза се основава на множеството орнаменти и украси, както и на голямото стълбище, типични за сградите, направени по рисунки на Леонардо. "Шамбор" има 440 стаи, 365 камини, 13 големи стълбища, конюшни, които могат да съберат повече от 1200 животни. Градината около замъка изобилства от невероятно много пътеки и места за отдих, като целият парк е заобиколен от стена с дължина 22 мили. В строежа на двореца са участвали повече от 1800 работници. "Шамбор" бил построен лично за крал Франсоа I, който бил невероятен бохем и непрекъснато организирал пищни тържества в замъка. Синът му Анри II наследил "Шамбор", но не полагал усилия за поддръжката му и постепенно замъкът западнал. Въпреки това много кралски особи преминали през имението, разположено в долината на Лоара, но за кратко. По време на революцията "Шамбор" бил почти разрушен, а имуществото, мебелите, ценностите се разпилели или просто били ограбени. Едва през 1947 г. Франция се заема с възстановяването на историческия паметник. Работата по него продължава цели 30 години и приключва в края на 70-те години.

  • Ден 2: Посещение на замъците Амбоаз и Блоа

Закуска в 07:30ч. Petit-déjeuner « MomentO »
08:30ч. Потегляне за замъка Блоа- разположен на левия бряг на Лоара в центъра на града. „Към средата на май 1660 година, в девет часа сутринта, когато горещите вече лъчи на слънцето изсушаваха росата по дивите репи на замъка Блоа, една малка кавалкада, която се състоеше от трима мъже и двама пажове, мина по градския мост и не направи голямо впечатление на жителите, които се разхождаха по кея.” Така започва третата част на знаменития роман на Александър Дюма „Тримата мускетари” – „Още десет години по-късно”, в който голяма част от действието се развива в замъка Блоа в едноименния град, разположен на река Лоара. Историята, разказана от Дюма, проследява живота на първата наложница на Луи XIV – Луиз дьо ла Валиер, а град Блоа и едноименният замък всъщност са живата история на средновековна Франция. До замъка се стига, минавайки по един от символите на съвременния град – моста Пон де Блоа (Pont de Blois), построен през 1724 година. Това е внушително каменно съоръжение, което се крепи върху единадесет арки и съединява двете части на града. Замъкът Блоа е разделен на 3 крила, като всяко от тях е строено по различно време и носи различно име. От мощната крепост, издигната през XIII век, днес са се съхранили само ъгловата кула, част от крепостната стена, отделни кули, включени в по-късно построените сгради, както и голямата зала на графовете на Блоа, предназначена за събрания и празненства. Най-голямата забележителност на корпуса на Франциск I е неговият работен кабинет. Той е съхранил оригиналния си декор от дърворезбовани 237 плочи, всяка абсолютно различна от останалите и съдържаща пълен набор от ренесансови орнаменти – арабески, рога, маскарони, делфини. Стаята е знаменита със своите тайни стенни шкафове или „шкафове с отрова”, както образно ги нарича в своите романи Дюма. И до днес не е известно дали Катерина Медичи е криела отровите си тук. Слизайки на втория етаж, можете да попаднете в Залата на Генералните щати. Трябва да се знае, че това е най-голямата зала от крепостта Блоа, направена в началото на XIII век. Именно в нея граф Дьо Блоа осъществявал своето управление – съдел, приемал почести от верните си васали. В тази зала, когато замъкът станал собственост на краля, два пъти (1576 и 1588 г.) се събирали Генералните щати на кралството, което станало по време на управлението на Анри III. Крилото на Гастон Орлеански - корпусът е разположен в дълбочината на двора и е бил издигнат през 1635-1638 г. Гастон Орлеански, брат на Луи XIII, бил изселен в Блоа заради безкрайните интриги срещу краля. Строгият класически стил на тази сграда контрастира с обилието от фантастични декори на ренесансовия корпус, за които се предполагало, че ще бъдат преместени след пълното завършване на проекта. Архитектът Франсоа Мансар смятал да издигне грандиозен дворец около четириъгълен двор и да благоустрои прилежащата територия с градини, спускащи се стъпаловидно към Лоара, с монументален преден двор, обкръжен с порти. Този честолюбив замисъл бил погребан през 1638 г. Построено било само крилото в дълбочината на двора, и то не окончателно.
12:30 обяд в Амбоаз в ресторант Le lion d or. Замъкът Амбоаз (Amboise) е известен архитектурен шедьовър не само във Франция, но и в цял свят. Разположен в долината на река Лоара, на левия й бряг, Амбоаз се радва на изключителен интерес от страна на туристите и е един от най-посещаваните туристически обекти в тази централна част на страната. Намира се непосредствено до едноименния град, който е популярен туристически център, известен и с къщата-музей на Леонардо да Винчи, която той е обитавал през последните 3 години от живота си. Историческите текстове споменават за укрепление на мястото на Амбоаз още през средата на 6 в. Около началото на 12 в. дворецът функционира като внушително феодално владение на графовете на Анжу. През 1231 г. крепостта е обявена за част от кралския домен на Шарл VII. От този момент Амбоаз се превръща в кралска резиденция. В него се ражда и наследника на краля - Шарл VIII. Той започва амбициозна реконструкция на Амбоаз . Проектът, който имал владетелят бил грандиозен, затова са били необходими стабилни финанси. За да осигури средства за построяването на двореца кралят увеличава налога върху солта. Възхитените флорентински посланици твърдят, че Амбоаз прилича повече на дворец, отколкото на крепост. Според представените планове площта, заета от кралската резиденция трябва да се разшири значително. На мястото на средновековната крепост се издига четириъгълен монолитен архитектурен ансамбъл в трапецовидна форма. Той е разделен на три двора: главен с апартаментите на краля, на юг са апартаментите “Добродетел” (наречени така по името на статуята на Седемте добродетели пред вратите), определени за кралицата и в западната част на комплекса върху високо плато – трети двор. Най-интересното архитектурно нововъведение са двете кръгли винтообразни кули, Минимската и Гюрто. В украсата на Амбоаз първоначално превес има френският стил, по-късно обогатен с привнасянето на фламандски елементи. След завръщането на Шарл VIII от военните походи през 1495 г., в комплекса се появяват италиански декоративни елементи. Замъкът е обзаведен разкошно с най-изящни мебели, с гоблени от Фландрия, с килими и драперии от Ориента. Градините на Амбоаз са разширени и преустроени от известния италиански градинар Пачело да Мерколиано. Строителните дела по превръщането на крепостта в резиденция, достойна за френския крал се прекъсват неочаквано от трагичен инцидент. Днес разходката в Амбоаз е любимо занимание на много французи. Мястото е изключително спокойно, а определено има и какво да предложи на посетителите си откъм бурна история през вековете, придружена с невероятни образци на изобразителното изкуство. Днес част от автентичната мебелировка в замъка е запазена, заедно с невероятни гоблени, които красят стените. На територията на кралската резиденция се издига и малкото имение Клу. Неговото изграждане има за цел да послужи на фламандеца Етиен дьо Лу, довереник на Луи XI. В сградата са вплетени всички архитектурни черти, типични за съответната епоха: каменен скелет, кирпичени стени, коридор, стигащ от единия до другия край на постройката, ярка и богата украса. Жилищната сграда е сгушена сред овощни и зеленчукови градини и лозя. Обитателка на имението за кратко е и самата Ана Бретанска, за която Шарл VIII го купува от собственика. Друга известна личност, която също е прекарала част от живота си в Клу е Леонардо да Винчи. Той се настанява в постройката, след като тя му е предоставена от Франсоа I. През 1516 г. монархът на Франция отправя покана към гениалния италианец да се пресели в страната. Италианският художник и учен пристига с големи почести и всеобщо признание. Франсоа I го настанява в имението Клу, където „божествения Леонардо”, въпреки че е с парализирана дясна ръка, не спира да работи до края на живота си - подготвя тържества за кралския двор, изобретява, конструира, рисува, чертае архитектурни проекти за нов кралски дворец. Франсоа I видимо се възхищава на да Винчи и го награждава с титлата „Пръв кралски художник, инженер и архитект”. Леонардо да Винчи приключва земния си път на 2 май 1519 г. и оставя в завещанието си картините, рисунките и всичките си книжа на Франческо Мелци, който ги пази до края на живота си. След смъртта му всички тези документи се разпръсват по цялото земно кълбо, като една част от тях е безвъзмездно загубена, а друга се съхранява в различни музеи. Леонардо е погребан в параклиса Свети Юберт в Амбоаз.
16:30-18:30ч. Посещение на град Тур Свободно време преди вечеря. Магазин Galerie Lafayette се намира само на 3 минути пеша от хотела 77 Rue nationale,37000 Tours,Франция
20:00ч. Вечеря в ресторанта на хотела.

  • Ден 3: Посещение на замъците Абатство Фонтевро и замъка „Юсе“

07:30 закуска в хотела.
08:15ч. Тръгване към Абатство Фонтебло. Посещение от 09:30 до 11:30 часа. Отшелникът Робер д`Арбрисел, последовател на Св. Бенедикт, основал това обширно, прелестното абатство Фонтевро през 1101 г. Фонтевро е най-голямото абатство и едновременно с това манастирски комплекс във Франция. Представлява интересна смесица от романска и ренесансова архитектура, тъй като е преустроявано почти през цялото си съществуване, за последен път през ХVІІІ в. Абатството е уникално с това, че в него съжителстват както монаси, така и монахини и засега е управлявано от игуменка. Така е било и в миналото, когато се е състояло от четири отделни общности – за монахините, за прокажените, за разкаялите се грешници и за монаси. През вековете повечето монахини били от кралско потекло, затова Фонтевро си спечелило славата на убежище на низвергнати кралици и принцеси. Една от най-известните му обитателки била Еленор Аквитанска, която прекарала голяма част от живота си тук. Четирите дъщери на Луи ХV също се обучавали тук, както и много от децата на благородниците, за които било въпрос на чест да кажат, че техните деца са прекарали известно време във Фонтевро – все едно днес да кажеш, че си учил в Итън Колидж или Харвард. В просторната абатска църква могат да се видят и многоцветните статуи на Платенджентите – крале на Англия като Хенри ІІ, Еленор Аквитанска, Ричард Лъвското сърце и неговата съпруга французойка Изабел д`Ангулем. Независимо, че по време на революцията най-вероятно техните кости са били осквернени, все още е впечатляващо да видиш как изображенията им в естествен ръст лежат рамо до рамо в църквата. Може да се разходите навсякъде из абатството - и в магерницата, построена, учудващо, във византийски стил, и в оранжериите, и в конюшните, и из просторните градини. Високата, източена кула и осемте заострени комина са покрити с т.нар. "рибени люспи" - застъпващи се покривни плочи, благодарение на което отдалеч приличат на шлема на самурайски воин.
Обяд в ресторант Le clos d’Usse. Историята на замъка „Юсе“ започва още през 11-ти век. От стари исторически източници става ясно, че на мястото на днешния замък още през този 11-ти век е имало крепост, от която тогавашните владетели са контролирали района на Тур и Шинон, както и речните пътища на Лоара и Индри. Първият известен владетел на земите около Юсе бил страховитият викинг Гуелдин I Саумурски, наричан още Дяволът от Саумур. Оливър Юсе, който участвал в кръстоносните походи през 1099г., е първият владетел на замъка Юсе. Съществена част от замъка, която няма как да пропуснете, са красивите градини. Те се определят като едни от най-красивите градини, които могат да бъдат видяни в замъците по долината на река Лоара. Градините се отличават със своята стъпаловидност и богатство от различни растителни видове. Особено впечатление прави наличието на множество портокалови и лимонови дървета. Градините са дело на Лъо Нотр - човекът, който е направил и градините на Версай. Отделно тук може да се посети и оранжерия, която е била създадена още през 17-ти век. Интересно е да се спомене, че във всяко едно помещение на замъка може да видите восъчни фигури на хора, облечени в дрехи, типични за онова време. Замъкът „Юсе“ е известен още като „Замъкът на спящата красавица“, защото се счита, че именно този замък е вдъхновил Шарл Перо да напише приказката „Спящата красавица“. В една част от замъка именно чрез тези восъчни фигури са представени определени откъси от тази приказка, като може да видите и самата спяща красавица и вретеното, на което тя се убожда.
Свободно време преди вечеря. 20:00ч.
Вечеря в ресторанта на хотела.

  • Ден 4: Париж

Закуска в 07:30ч. в хотела 08:00ч. Освобождаване на стаите.
08:30 отпътуване за Париж. Панорамна автобусна и пешеходна обиколка на Париж с продължителност 3 часа –Нотр Дам дьо Пари – Парижката Света Богородица, Сорбоната, Пантеонът, Люксембургската градина, Сен Жермен де Пре, Градините Тюйлери, площад Конкорд, Инвалидите, Марсово поле, Айфеловата кула, Трокадеро, Триумфалната арка, Шан-з-Елизе, Елисейският дворец, Мадлената, Операта Гарние, площад Вандом.
13:30ч. Обяд в Латинския квартал.
17:30ч. Вечерна разходка с корабче по Сена, чиито брегове в Париж са обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Настаняване в хотел Mercure Paris Montmartre **** .
20:30ч. Вечеря в ресторант “Le cépage montmartrois ‘’.
22:30 посещение на Мулен Руж.

  • Ден 5: Париж

08:30ч. Закуска.
10:30-11:00ч. Отпътуване за Лувъра.
11:30ч. Обяд в ресторант в сърцето на Париж – Chez Claude.
13: 45ч. Посещение на Лувъра.
18:00ч. Вечеря на брега на Сена в подножието на Айфеловата кула.
19:30ч. Посещение на Айфеловата кула до върха. Нощувка в хотел Mercure Paris Montmartre ****.

  • Ден 6: отпътуване за България

Закуска в хотела в 06:30, освобождаване на стаите и събиране на багажа в лобито на хотела. Трансфер от хотела до летище Шарл де Гол. Пристигане на летището на терминал 2D. Регистрация на багажа на терминал 2D за полет Париж-Софи